Мариела Станчева:
ВЯРВАМ, ЧЕ ЧАСЪТ ПО МАТЕМАТИКА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИНТЕРЕСЕН ЗА ДЕЦАТА, КАКТО КОМПЮТЪРНИТЕ ИГРИ

Мариела Станчева е математик, преподавател, влогър и мотиватор. Тя и нейната компания INBYTES.Ltd помагат за създаване на гемифицирани помагала и уроци с ангажираща и мотивираща структура, предоставят на учителите техни авторски задачи, допълнителни образователни материали и подкрепящи STEM проекти.

Госпожо Станчева, Вие сте автор на „Наръчник на бунтаря за проваляне на часа по математика“. Какво ще прочете в него читателят, голям или малък?

Най-краткият отговор е – ще прочете това, което пише в заглавието – това са различни начини за проваляне на часа по математика. Но провалът не като способ да се пречи на работата в училище, а като способ да се надгради основния учебен материал с нов контекст. Да започне да се преподава не по познатия учебен план, а да се тръгне по нов път, който включва и нови клонове на математиката и тенденции които свързват математиката с различни аспекти на средата. Да покажем как математическото знание може да бъде полезно на учениците.

Какво Ви провокира да се заемете с разработването на уроци по математика, които не просто да дават знания, а да вдъхновяват децата да учат?

Математиката е много вдъхновяваща наука. Аз просто се опитвам да привлека вниманието на децата върху нейната способност да вдъхновява хората. Правя това, като адаптирам новите клонове на математиката към старото учебно съдържание, защото за повечето ученици е трудно сами само с помощта на учебника да прескочат в някаква нова област и да направят връзката между класическото учебно съдържание и тази нова област. Моята мисия е да обогатя класическото учебно съдържание с подходящи примери, интересни и вдъхновяващи истории, които да помогнат на децата да интегрират знания от различни области на науката и живота.

Твърдите, че математиката е за всеки. Мнозина обаче и деца, и възрастни считат, че това е трудна, абстрактна наука и по силите само на избрани таланти. Как ще ги убедите, че не са прави?

Поначало с математиката е както с любовта. Когато някое момче (особено в прогимназията) харесва момиче, но се страхува да признае това, често дърпа плитките на момичето. И с математиката е така. Много ученици смятат, че не я харесват и заявяват, че не им се удава, защото се страхуват, че тя няма да им отговори с взаимност. Срещнали са някаква трудности и
веднага са решили, че това не е за тях. Много хора не, че не харесват математиката, а се съмняват, че могат да ѝ отдадат време, за да постигнат успех.
Една майка, която участваше в организираната от мен работилница за родители „Помощ, детето ми мрази математиката!“ ми призна: „Сега разбрах, какво трябва да променя за себе си, за да започне и моят син да харесва математиката. Просто трябва да погледнеш на усилията по друг начин и тогава ще стане видно, че в математиката може да успява, всеки, който положи усилия да се занимава с нея.“

Вие залагате на гемифицирането на обучението в училищна среда.Защо смятате, че това е полезно, като имаме предвид, че много учители и родители възприемат компютърните игри като пречка за отдадеността на децата към ученето?

Проблемът не е в игрите. Те са нещо страхотно и ние трябва да насърчаваме целия свят да играе. Проблемът е, че реалният свят не прилича на виртуалния. Гемифицирането е метод, с който да срещнем реалния свят със света на игрите и да дадем възможност на хората да имат към реалността същото отношение, което имат към игрите. Нека учим по класическия метод, но
нека това става с настроението, с което играем. Гемифицирането е метод, при който използваме игрови елементи, но в не игрови контекст. Гемифицирането е да направиш учебния час или задачата игра. Убедена съм, че това работи, виждала съм го, прилагала съм го.

Децата, както и всички хора, обичат да играят. Този стил на работа им е познат. Едно дете прекарва часове пред екрана, за да играе. Нека то прави това, за да решава задачи по математика. Щом някой може да е съсредоточен по собствено решение 2-3-5 часа, значи той може да поддържа концентрация и когато учи по учебен предмет. Стига предметът да му бъде представен като хубав виртуален свят.

Много учители и родители се гневят, че децата днес не учат както ние някога и това ще създаде празнини в техните знания, които ще им пречат в бъдещата реализация. Има ли рецепта срещу това?

За рецепта не знам, но решения на тези проблеми има. Първото нещо е да се създава мотивация у децата. Това е сложен въпрос. Учениците искат бързо да решат задачите, за да се отдадат на любимите си занимания. А математиката е бавно удоволствие. И това създава голям проблем. Някои хора решават лесните задачи от учебника бързо, други по-бавно, но
и едните, и другите са успешни хора. Математиката не зависи от стрес теста за време. На децата трябва да се помогне да успяват с темпото, с което могат, а не да се бърза. И родителите, и учителите трябва да настояват не просто да се реши задачата, а тя да бъде разбрана. Колко бързо ще стане това, не е от значение.

В проекта „Математиката е за всеки“ на ОУ „Васил Левски“, Разград работата с Кан Академия позволява всеки да се занимава със задачата, която решава, колкото време му е нужно. Не всеки и не винаги може да работи бързо. Но времето не определя колко добър математик е някой.
Това трябва да се разбере и осъзнае от учителите и от родителите. И да осигурят време на всеки да осмисли изучаваното.
Грешка е вторачването в задачите, които се дават за изпит. За да се разбере математиката, трябва да се учи по широко, за да се види целият контекст. Това помага, дори и за да се справят децата с този малък клас задачи, върху които учителите ги фокусират непрекъснато заради изпитите. То е като в обучението по български език – повече ще знаеш, ако прочетеш повече книги, а не една точно определена книга, много пъти. Така е и с изкуствата и в природните науки, общият контекст ти помага да разбереш по-добре конкретното знание, за да решиш точно определена задача.

Футуролози твърдят, че повечето професии на бъдещето, които ще предлагат работа на съвременното поколение деца, в момента изобщо не съществуват. Според Вас какво ще е мястото на математика в този класификатор на бъдещето?

Тук няма нужда да се гадае. Всяка област, която в момента бележи напредък, прави това, защото се е математизирала. Когато в една наука успешно се приложат принципите и следствията на математическите модели, тя бележи бърз възход. Например, биологията преди 150 години е била по-скоро описателна наука. После се е формализирала по модела на математиката и е въвела математически модели за много от понятията, с които борави, и обектите, които изследва. Днес, след като е въвела на
въоръжение и статистиката, тя е направила огромен скок напред. Това важи за всяка област на човешкото знание, макар че някои науки още не са стигнали етапа, в който могат да се математизират.

Истината е, че компютрите, които вече имат огромна изчислителна мощ, са могъщ съюзник на всяка област в нашия живот. И професиите на бъдещето, каквито и да са те, ще бъдат свързани с този вид напредък. Затова математиката не просто ще е необходима, а тя ще бъде техният инструмент за работа. И те трябва още в училище да свикнат да приемат моделите, изчисленията и формализмите като техен съюзник в живота.

Интервюто води: Стела Ковачева

Медийно отразяване: вестник „Екип 7“