Как една муха става вдъхновение

автор Мариела Станчева

Слушай звуков запис

Прочети историята

Как една муха става вдъхновение

Геодезията е науката, която се занимава с изучаването на размерите и местоположението на обектите върху повърхността на Земята. И тъй като Земята има формата на сфера, за тези цели са създадени географските глобуси. Глобусът е вид карта с формата на сфера, върху която посредством паралелите и меридианите се описва местоположението на географските обекти. Проблемът с глобуса е, че няма как да го сгънеш и да си го сложиш в джоба. Освен това за детайлна информация ще ти трябва наистина голям глобус. Поради това освен глобуси има и карти, които указват местоположението на географските обекти върху лист хартия. Но това води до изкривяване на разстоянията. Колкото по-голяма площ описва картата, толкова по-големи са изкривяванията в нея. Например на картата на света Индия (площ 3 287 590 кв.км)  и Алжир (площ 2 381 740  кв.км.) изглеждат почти еднакви, но всъщност Алжир е доста по-малък по площ. За това на учените хрумнала една добра идея – да правят отделни карти на по-малки части от Земята и да ги съединят. И разбира се използвали идея, съвсем сходна с идеята на Декартовата координатна система. Тази система се нарича UTM-зони. Тя прави следното – разделя Земята на 60 зони по екватора и 10 по паралелите. Всяка от тях има отделен номер указващ нейното хоризонтално положение и буква указваща нейното вертикално положение. Така София се намира в UTM-зона T34. Както виждате използваната идея е същата, като идеята хрумнала на Декарт докато гледал мухата. 

Задача 1: Ако приемем, че Земята е идеална сфера с радиус 6 371, то колко километра са размерите на всеки правоъгълник?

Това има своите недостатъци и през 2008 година Европейският съюз въвежда усъвършенствана географска мрежа наречена EEA референтна мрежа. Тя се състои от квадрати с размери 1, 10 и 100 километра всеки. Всеки квадрат покрива една и съща площ от земната повърхност. Абсцисната ос се бележи с Е, ординатната ос се бележи с N. Тук всеки квадрат има уникален номер, който се състои от дължината на квадрата, поредния номер на квадрата по оста Е, поредния номер на квадрата по оста N.